Предварително моля за извинение, ако преводът на места не е точен, тъй като съм използвал google translate, благодаря!
СЛУЧАЙ НА ХАНДЖИЙСКИ срещу БЪЛГАРИЯ
(Приложение No. 10783/14)
РЕШЕНИЕ
Чл 10 • Свобода на изразяване • Неоправдано убеждение и глоба за поставяне на аксесоари на Дядо Коледа върху статуята на комунистическия лидер като символичен жест, В контекста на политическите протести за цялата нация • Нюансирана престация, изисквана от необходимост от санкциониране на актове, които не унищожават или не нарушават физически паметници, като се вземат предвид естеството и намерението на акта, предаденото послание, и социалното значение на паметника
СТРАСБУРГ
6 април 2021 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН
06/07/2021
Това съдебно решение е станало окончателно съгласно член 44 § 2 от Конвенцията. То може да подлежи на редакционна ревизия.
По делото Ханджийски с/у България,
Европейският съд по правата на човека (четвърти раздел), заседаващ като състав, съставен от:
Тим Ейкке, президент,
Йонко Грозев,Файс
Вехабович,Юлия
Антоанела Моток,Армен
Харутюнян,
Габриеле Кучиско-Стадлмайер,Ана
Мария Гера Мартинс, съдии,и
Андреа Tamietti, раздел секретар,
като взе предвид:
молбата (no. 10783/14) срещу Република България, подадена пред Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от български гражданин, г-н Калоян Томов Ханджийски ("жалбоподателят"), на 28 януари 2014 г.;
решението да се даде на българското правителство ("правителството") известие за жалбата относно предполагаемо нарушение на член 10 от Конвенцията и да обяви остатъка от молбата за недопустима; и
забележките на страните;
След като са увазали насаме на 16 февруари 2021 г.,
Постановява следното решение, което е прието на тази дата:
ВЪВЕЖДАНЕТО
1. Делото се отнася главно до въпроса дали присъдата на кандидата, местен политик, за незначителен хулиганизъм във връзка с поставянето му на капаче на Дядо Коледа и червена чанта на паметника на политическа фигура от началото на ХХ век на Коледа, е равнозначно на нарушение на член 10 от Конвенцията.
ФАКТИТЕ
2. Кандидатът е роден през 1971 г. и живее в Благоевград. Представляван е от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в Пловдив.
3. Правителството беше представлявано от техния агент, г-жа I. Станчева-Чинова от Министерството на правосъдието.
- ФОН НА СЛУЧАЯ
4. След парламентарните избори на 12 май 2013 г., на 29 май 2013 г. бе сформирано ново правителство, ръководено от г-н Пламен Орешарски и подкрепено в Парламента от Коалицията за България (чийто основен член беше Българската социалистическа партия – вж. точка 8 по-долу), която имаше осемдесет и четирима членове на Парламента, Движението за права и свободи, което имаше тридесет и шест членове на Парламента, и председателя на друга политическа партия, Атака, г-н Волен Сидеров, който също беше член на Парламента. Заедно тези осигуриха мнозинство от сто двадесет и един от общо двеста и четиридесет членове на Парламента.
5. Вечерта на 14 юни 2013 г. в различни градове и градове из цялата страна избухна вълна от демонстрации срещу това правителство. В началото основната скръб на демонстрантите е назначаването на същата дата на г-н Делян Пеевски, зародиш бизнесмен и медиен-собственик, за председател на Държавна агенция за национална сигурност. Ежедневните демонстрации продължиха до около средата на януари 2014 г.
В проучване на общественото мнение, проведено в края на ноември и началото на декември 2013 г., четиридесет и три процента от респондентите подкрепиха тези антиправителствени протести, а четиридесет процента бяха на мнение, че трябва да продължат; двадесет и два процента декларират, че самите те ще участват в тях. В друго проучване на общественото мнение, проведено през същия период от друга агенция, четиридесет и един процента от респондентите заявиха, че най-доброто политическо решение за страната ще бъде това правителство да подаде оставка и да се проведат нови парламентарни избори. Няколко месеца по-късно, на 23 юли 2014 г., правителството на г-н Орешарски се оттегли.
6. По това време кандидатът е бил председател на благоевградската глава на политическата партия Демократи за Силна България (ДЕМОКРАТИТе ЛН – "ДСБ"), която след това не е представлявана в Парламента и която подкрепя антиправителствените протести.
- СЪБИТИЯ ОТ 25 ДЕКЕМВРИ 2013 Г.
7. В ранните часове на 25 декември 2013 г., Коледен ден, статуята на г-н Димитър Благоевград на централния площад на Благоевград е нарисувана от неизвестни лица в червено и бяло, така че да прилича на Дядо Коледа, а цокълът на статуята е замаян, използвайки бял спрей-боя, с думите "Отец Фрост".[1]
8. Г-н Благоев (1856-1924) е основател през 1891 г. на Българската социалдемократическа партия. През 1919 г. тази партия взема името Българска комунистическа партия, което пази до април 1990 г., когато след падането на комунистическия режим в България в края на 1989 г., в която е доминиращата политическа сила, тя се преименува на Българска социалистическа партия.
Той продължава да работи под това име. През 1950 г. град Благоевград е кръстен на г-н Благоевград, а през 1971 г. статуята му е поставена на централния му площад. През 1991 г., малко след падането на комунистическия режим, общинският съвет предлага на президента на България да даде на града едно от старите си имена – Горна Джумая или Скаптопара (Σκαπτοπάρα) – но Президентът не действа по предложението, очевидно поради възражения на някои от жителите на града. През юни 2014 г. е имало друга неуспешна инициатива да се даде на града друго име.
9. През декември 1991 г. общинският съвет на Благеовград решава да премахне статуята на г-н Благоевград от центъра на града. От доказателствата, представени на последващия съдебен процес на жалбоподателя (вж. точка 14 по-долу), изглежда, че тази резолюция е въведена в действие. През май 1996 г. обаче това решение е отменено от новия общински съвет, и отново според доказателствата, представени на съдебния процес на жалбоподателя (вж. точка 14 по-долу), след това статуята е била върната на негово място.
10. Малко преди 10 а.m. на 25 декември 2013 г. жалбоподателят отива при вече боядисаната статуя, която е била заобиколена от редица хора и журналисти, привлечени там от медийни доклади, че е боядисана, и поставя червена шапка на Дядо Коледа на главата си и червен чувал в краката му. Чувалът имаше бяла лента, носеща думата "оставка", прикрепена към нея. Жалбоподателят казва, че е бил вдъхновен да направи това, когато вижда медийните доклади, че статуята е боядисана над.
11. Някои от журналистите, които присъстваха, направиха снимки на статуята с капачката и чувала и по-късно ги публикуваха. Малко след това общински работници дойдоха, свалиха капачката и чувала, и започнаха да махат боята от статуята.
- ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
12. На около 2 п.m. същия ден, 25 декември 2013 г., жалбоподателят е арестуван в дома си и отведен в полицейски участък, където е бил задържан в полицията двадесет и четири часа, по подозрение, че е извършил хулиганство в противоречие с член 325 § 1 от Наказателния кодекс (вж. точка 23 по-долу), и е претърсен.
13. На следващия ден, 26 декември 2013 г., Жалбоподателят е обвинен в незначителен хулиганизъм в противоречие с член 1 § 2 от Декрета за борба с незначителния хулиганизъм от 1963 г. ("Декретът от 1963 г." – вж. точки 22-23 по-долу) във връзка с неговото поставяне на капачката и чувала върху статуята на г-н Благоевград. След това е освободен от задържане.
14. В хода на съдебния му процес, който се състоя четири дни по-късно, на 30 декември 2013 г., жалбоподателят посочва, че актът му е бил предназначен да изрази протеста си срещу правителството, което е конституционното му право, че този акт е бил посрещнат с всеобщо одобрение, и че в сила е направил добра политическа шега. От своя страна съветът му твърди, че е упражнил конституционното си право да изрази възгледите си.
15. Същия ден, 30 декември 2013 г., Областният съд в Благоевград установи, че жалбоподателят е виновен за незначителен хулиганизъм в противоречие с член 1 § 2 от Декрета от 1963 г. (вж. точки 22-23 по-долу), и му налага глоба от 100 български лева (bgn) (еквивалентни на 51 евро (EUR)).
16. Съдът приема по-специално, че Декретът от 1963 г. не противоречи на член 39 от Конституцията от 1991 г. (вж. точка 21 по-долу), тъй като правото на свобода на изразяване, залегнало в тази разпоредба, подлежи на изключения. Било е несъществено дали г-н Благоев е спорна историческа фигура, заявено от жалбоподателя. Дори да беше такъв, това не даваше право на хората да се подиграват на статуята му, която дълго време беше стояла в центъра на Благоевград и трябваше да бъде уважавана и запазена; това беше изискване и на конвенциите за културно-наследство, към които се беше придържала България. Култивираните хора ценят исторически паметници и се отнасят с уважение към тях.
Ако поддръжниците на Българската социалистическа партия боядисват статуята на наскоро починал антикомунисчески политик от 90-те години на 20-ти в София като Супермен, това по същия начин би било в размер на хулиганство. Такива актове не ставаха на активистите на отговорна политическа партия, и трябваше да бъдат санкционирани в държава, регулирана от върховенството на закона. Г-н Благоевград беше един от символите на Благоевград, за което свидетелства самото име на града, което не беше променено след падането на комунистическия режим.
Противно на твърденията на жалбоподателя, актът му не бил изпълнен с всеобща преценка, както можело да се види от перуса на многобройните коментари за него в интернет, които варирали от одобряване до изключително неодобрителни. "Тънката червена линия" между подходяща политическа коледна шега и хулиганство беше пресечена.
17. При определянето на квантовата наказанието съдът взема предвид превеса на смекчаващите обстоятелства: липсата на каквато и да е агресия или насилие от страна на молителя, чистото му криминално досие и добрия му характер, както и че е безработен. Всички тези фактори се опълчиха, за да му дадат възможно най-ниска глоба.
18. Жалбоподателят обжалва. В съдебното заседание по обжалване той твърди, наред с другото, че актът му е бил начин за упражняване на конституционното му право на протест срещу правителството.
19. В окончателно решение от 7 януари 2014 г. Областният съд в Благоевград потвърждава решението на по-нисшия съд. Той приема по-специално, че актът на жалбоподателя правилно се е характеризирал като незначително хулиганство, тъй като е бил неприличен и е нарушил обществения ред. Не се съмняваше, че жалбоподателят се е стремил да изрази политическа позиция, по-специално след като е регионален лидер на политическа партия. Това обаче не му било дало право да протестира, нарушавайки закона, още повече че статуята на г-н Благоев малко преди това да бъде вандализирана от неизвестно лице, като е била боядисана, и жалбоподателят действително е приключил този акт, като е поставил капачка и чувал върху него, като по този начин е изразил подигравателното си отношение към него.
Не е било необходимо да се установи дали конкретни наобитатели са се почувствали ожесточени от акта на жалбоподателя, който е бил извършен пред множество хора. Доводите на жалбоподателя, че актът му не е бил в размер на престъпление, тъй като е било упражняване на правото му на протест, не могат да бъдат приети, тъй като основните права не могат да бъдат упражнявани чрез извършване на действия, противоречащи на Декрета от 1963 г.
20. Жалбоподателят заплаща глобата на 20 януари 2014 г.
СЪОТВЕТНА ПРАВНА РАМКА
21. Член 39 от Конституцията от 1991 г. гласи:
"1. Всеки има право да изрази мнение или да го разгласява чрез думи, писмени или устни, звук или изображение, или по какъвто и да е друг начин.
2. Това право не се използва в ущърб на правата и репутацията на другите, или за подбуждането към насилствено изменение на конституционно установения ред, извършване на престъпление или подбуждане към вражда или насилие срещу никого."
22. Постановление No 904 от 28 декември 1963 г. за борба с незначителния хулиганизъм ("Декретът от 1963 г.") е приет от тогавашния Президиум на Народното събрание по опростена законодателна процедура, възможно най-вече съгласно член 35 § 5 и член 36 от Конституцията от 1947 г., тогава в сила. Върховният административен съд последователно приема, че Декретът има същата сила като акт на Парламента (вж. дв. No 9959 г. 07.11.2003 г. г. ад. д. No 9327/2003 г., ВАС, о.; д. No 10286 от 10.12.2004 г. ад. д. No 9761/2004 г., УС, т. т. с-в; по. No 14673 от 03.12.2009 г. ад. д. No 15200/2009 г., ВАМ, аз.; и дд. No 12764 от 01.11.2010 г. адм. д. No 13284/2010 г., І. ).
23. Член 1 § 2 от Декрета от 1963 г. определя незначителния хулиганизъм като, Inter alia, "неприлични изказвания, направени на публично място пред много хора", или "[показвайки] обидно отношение към гражданите, публичните органи или обществото", които нарушават обществения ред и тишина, но които поради по-ниската си степен на сериозност не се изразяват в престъплението хулиганство, установено в член 325 § 1 от Наказателния кодекс от 1968 г. Такива действия, ако са извършени от хора на възраст над шестнадесет години, се наказват със задържане до петнадесет дни, или с глоба, варираща от 100 до 500 лева (равняваща се на 51 ДО 256 EUR) (член 1 § 1).
24. Делата по постановлението от 1963 г. са под юрисдикцията на окръжните съдилища (член 3 § 1, буква а) и член 4. С член 7 § 2 решението на районен съд за налагане на санкция е подобаемо да се обжалва по правни въпроси пред районен съд, на същите основания като изложените в Наказателнопроцесуалния кодекс: нарушение на материалното право, съществено нарушение на процедурния правилник, или явна непропорционалност на наказанието. Решението на регионалния съд е окончателно (член 7 § 3 in fine).
25. Присъда по постановлението от 1963 г. не се счита за наказателна или вписана в регистрите за съдимост на засегнатите хора (член 7 § 4).
ЗАКОНЪТ
- ПРЕДПОЛАГАЕМО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
26. Жалбоподателят се оплаква, че намесата в правото му на свобода на изразяване не е била необходима в едно демократично общество. Той се основава на член 10 от Конвенцията, който предвижда, доколкото това е от значение:
"1. Всеки има право на свобода на изразяване. Това право включва свобода на провеждане на становища и получаване и придаване на информация и идеи без намеса от страна на публичната власт [...]
2. Упражняването на тези свободи, тъй като носи със себе си задължения и отговорности, може да бъде предмет на такива формалности, условия, ограничения или санкции, които са предписани от закона и са необходими в демократично общество, в интерес на националната сигурност, териториалната цялост или обществената безопасност, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето или морала, за защита на репутацията или правата на другите, за предотвратяване на разкриването на информация, получена поверително, или за поддържане на авторитета и безпристрастността на съдебната система."
- Допустимостта
- Изчерпване на вътрешните средства за защита
а) Представените от страните
27. Правителството отбелязва, че жалбоподателят не е поискал съдебен контрол върху полицейското си задържане и не е поискал обезщетение за вреди във връзка с него. Имаше достатъчно съдебна практика на българските съдилища в такива случаи, включително в случаи, докосващи свободата на изразяване. С оглед на този пропуск полицейското задържане на жалбоподателя не трябвало да се взема предвид при преценката на пропорционалността на намесата в правото му на свобода на изразяване.
28. Жалбоподателят отговаря, че всяко искане за съдебен контрол на задържането му в полицията би било изслушано дълго след края на последното, и по този начин не би могло да послужи за осигуряване на освобождаването му. Подобно твърдение съответно не било ефективно средство за защита. Освен това въпросите, които трябва да бъдат разгледани в такова производство, биха били почти идентични с разглежданите в производството, в което е бил признат за виновен за незначително хулиганство. Оттук нямаше причина да се смята, че съдилищата щяха да се обърнат към тях по различен начин и да намерят в негова полза.
б) Оценката на Палатата
29. Съдът отбелязва, че жалбата по член 10 от Конвенцията, така както е формулирана в съответната част от исковата молба, се отнася единствено до решенията, с които жалбоподателят е признат за виновен за незначителен хулиганизъм; то не се отнася до по-ранното му полицейско задържане. Наистина частта от жалбата, в която са изложени фактите по делото, съдържа позоваване на това задържане. Но когато формулира жалбата си по член 10, жалбоподателят поставя акцент върху причините, посочени от съдилищата за това, че го е признал за виновен за незначителен хулиганизъм и казва:
"Когато намират жалбоподателя за виновен за незначителен хулиганизъм, националните съдилища не са взели предвид специфичния социален и политически контекст, в който е извършил актове на "хулиганство", или безвредни художествени средства за изразяване, използвани от [него]. Необоснованият полицейски арест на кандидата подкрепя този извод."
30. Съдът е имал повод да отбележи, че полицейското или досъдебното задържане и едновременното производство по хулиганство представляват отчетливи смущения в правото на свобода на изразяване (вж. Канджов срещу България, не. 68294/01, § 70, 6 ноември 2008 г., и Стефанов с/у България (декември), не. 51127/18, §§ 74-75, 8 септември 2020 г.). Той не установява, че последната фаза на горепосоченото цитат от формуляра за кандидатстване може да се тълкува, за да означава, че жалбоподателят се е оплаквал и от полицейското си задържане.
31. Обхватът на делото, отнесено до Съда при упражняването на правото на индивидуално прилагане, се определя от жалбата на жалбоподателя, като Съдът не може да основава решението си на факти, които не са обхванати от жалбата (вж. Решение по дело Radomilja и др./Хърватия [GC], nos. 37685/10 и 22768/12, § 126, 20 март 2018 г.). От това следва, че в настоящия случай Съдът няма компетентност да разглежда полицейското задържане на жалбоподателя, и съответно да разгледа възражението на правителството за неизчерпване във връзка с него.
32. Във всеки случай, дори ако се приеме, че оплакването на жалбоподателя може да се прочете, за да обхване и полицейското му задържане, тази част от него наистина е недопустима за неизчерпване на вътрешните средства за защита. Както бе отбелязано от правителството, жалбоподателят не иска съдебен контрол върху това задържане и вреди във връзка с него, възможно по българското право (вж. Стефанов, цитиран по-горе, § 77). Не може да се предполага, че в такова производство българските съдилища биха отказали да забавляват доводи, основани на свободата на изразяване, или че иск, основан на такива доводи, би бил предопределен да се провали (пак там).
Вярно е, че в незначителното производство по хулиганство срещу жалбоподателя Благоевградския окръжен съд и Благоевградския регионален съд са стигнали до становището, че е правилно да го намерят за виновен и да го глобят, въпреки че се е опитал да упражни правото си на свобода на изразяване (вж. точки 15—17 и 19 горе). Но това не предполага непременно, че Благоевградски административен съд и Върховният административен съд – съдилищата, компетентни по това време да се справят в първоинстанционното производство и по обжалването с правни предизвикателства срещу полицейското задържане – биха видели въпроса в същата светлина и са решили, че е било законосъобразно и обосновано да задържат жалбоподателя. Поради това той не изчерпа вътрешните средства за защита по отношение на оплакванията си – ако приемем, че е повдигнал такъв – че задържането му в полицията е в нарушение на правото му на свобода на изразяване съгласно член 10 от Конвенцията.
- Няма значителен недостатък
а) Представените от страните
33. Правителството поддържа, че жалбоподателят не е претърпял значителен недостатък. Просто му е била дадена глоба, която е възлизала на равностойността на 51 EUR, която не е наказателна по българското право, и която не е била вписана в съдебното досие на жалбоподателя. Нито пък беше опетнило репутацията му, както свидетелства и фактът, че през 2015 г. и 2019 г. е получил достатъчно гласове, за да бъде избран за общински съветник в Благоевград. Делото му е било надлежно разгледано на две нива на компетентност. Зачитането на правата на човека не изискваше молбата му да бъде разгледана по същество, тъй като видът въпроси, повдигнати от него, вече беше изплувал в съдебни решения срещу България.
34. Жалбоподателят отговаря, че точката е трябвало да се прецени въз основа на кумулативния ефект на полицейското му задържане и на последващата му глоба, която е била непропорционална с оглед на незначителното сериозност на неговия акт. Също така трябваше да се има предвид, че той е местният лидер на опозиционна политическа партия, както и че арестът му и незначителните хулигански производства срещу него са получили широко медийно отразяване и са го въвели в разногласия. Фактът, че въпросите, повърнати от неговото дело, вече бяха породили констатации за нарушение срещу България, предполагаше системен проблем и беше още по-силна причина, поради която молбата му трябваше да бъде разгледана по същество.
б) Оценката на Палатата
35. Съдът най-напред изтъква отново, че полицейското задържане на жалбоподателя не може да бъде взето предвид при определянето на това дали е претърпял "значителен недостатък" по смисъла на член 35 § 3, буква б) от Конвенцията (вж. точки 29—32 по-горе).
36. Що се отнася до незначителните хулигански производства срещу него, вярно е, че наложената в тях глоба не е била престъпна по своя характер, че размерът му е бил доста скромен, както и че няма индикации, че тези въпроси са довели до сериозни неблагоприятни последици за жалбоподателя (вж. точки 15 и 25 по-горе, и да се сравни със Sylka с/у Полша (декември), no. 19219/07, §§ 31-34, 3 юни 2014 г.; Мура с/у Полша (декември),no 42442/08, §§ 23, 26 и 27, 2 юни 2016 г.; и Savelyev с/у Русия (12982/08, §§ 28-30, 21 май 2019 г.).
В настоящия случай обаче практическите и по-специално имуществените последици за жалбоподателя не могат да бъдат единственият критерий за преценка дали е претърпял "значителен недостатък". Той е признат за виновен и глобен за деяние, което според него е било в размер на надлежно упражняване на правото му на свобода на изразяване по въпрос от обществен интерес. Така делото валидно се отнася до принципна точка за него (вж. mutatis mutandis, Константин Стефанов с/у България, no. 35399/05, § 46, 27 октомври 2015 г., и Margulev с/у Русия, no. 15449/09, § 42, 8 октомври 2019 г.).
Всъщност жалбата му по член 10 от Конвенцията поражда въпроси от общо значение: дали политическият протест, извършен по избрания от жалбоподателя начин – чрез профакция на обществен паметник, без да го уврежда – може да се равнява на законно упражняване на правото на свобода на изразяване (контраст Силка, § 35; Mura, § 28; и Savelyev, § 31, всички цитирани по-горе) и при какви условия санкциите, наложени в отговор на такива актове, могат да се считат за "необходими в едно демократично общество" (вж. mutatis mutandis, Berladir и др.с/у Русия, no. 34202/06, § 34, 10 юли 2012 г.; Yılmaz Yıldız и др./ Турция, no. 4524/06, § 28, 14 октомври 2014 г.; и Йорданови с/у България, не. 11157/11, § 51, 3 септември 2020 г.). Нещо повече, случаят на жалбоподателя изглежда е получил широко медийно отразяване и е породил обществен дебат в България (вж. mutatis mutandis, Eon v. Франция, no 26118/10, § 34 in fine, 14 март 2013 г.).
37. Следователно не може да се приеме, че жалбоподателят не е претърпял "значителен недостатък" по смисъла на член 35 § 3, буква б) от Конвенцията.
38. Същите съображения се равняват на основание да се установи, че "зачитането на правата на човека съгласно определението в Конвенцията" във всички случаи изисква разглеждане на жалбата по същество (вж. mutatis mutandis, Gafiuc с/у. Румъния, no. 59174/13, § 40, 13 октомври 2020 г.).
39. Следователно възражението на правителството трябва да бъде отхвърлено.
- Други основания за недопустимост
40. Вече бе установено, че твърдението за нарушение — доколкото се отнася до осъждането на жалбоподателя за незначителен хулиганизъм — не е недопустимо поради неизпълнение на вътрешните средства за защита, или поради това, че жалбоподателят не е претърпял значителен недостатък. Това твърдение за нарушение не е и явно неподчинено или недопустимо на някое от останалите основания, посочени в член 34 и член 35 §§ 1—3 от Конвенцията. Следователно той трябва да бъде обявен за допустим.
- Качествата
- Представените от страните
а) Заявителят
41. Жалбоподателят посочва, че защитата на обществения ред не е сред законните цели, обозначени в член 10 § 2 от Конвенцията. Най-близката представа, на която се позовава тази разпоредба, е "предотвратяването на безредие или престъпление", но между двете се наблюдава доловима разлика. Безобидната му шега не беше способна да причини "безредие на престъпността" дори и да беше разстроила някои хора. Също така не беше ясно колко точно е засегнало "правата на другите".
42. За жалбоподателя делото му показа, че българското право не прави правилно разграничение между законни политически протести и желани актове на вандализъм и хулиганство. Беше му озадачаващо, че тридесет години след падането на комунистическия режим властите все още сплотиха тези представи, и възприемаха политическия протест като хулиганство, без да се допитат до целите или символиката му. Те бяха пренебрегнали мотивите на кандидата и бяха видели неговия необиден жест като вандализъм, въпреки че по никакъв начин не е повредил паметника.
В тази връзка е трябвало да се подчертае, че актът му е бил форма на протест срещу правителство, загубило легитимността си и което скоро след това е подал оставка. Действително съдилищата бяха признали този факт, и бяха отбелязали, че жалбоподателят е местен политик. Едва ли може да се каже, че производството срещу него някак си е увеличило популярността му. Само първоинстанционният съд се е опитал да извърши някакво балансиращо упражнение, докато възразяващата юрисдикция е премахнала доводите, основани на правото му на свобода на изразяване.
б) Правителството
43. Правителството признава, че актът на жалбоподателя е представлявал "изразяване", както и че малолетното хулиганство срещу него е попречило на упражняването на правото му на свобода на изразяване. Те обаче били на мнение, че тази намеса е отговаряла на изискванията на член 10 § 2 от Конвенцията. Правното основание за намесата – Постановлението от 1963 г. – е достатъчно достъпно и точно, а практиката на българските съдилища по него е изобилна и уредена. Намесата се беше стремяла да защити обществената безопасност и правата на другите; това било видно от условията на член 1 § 2 от Декрета от 1963 г., съгласно който жалбоподателят бил санкциониран, както и от мотивите, посочени от българските съдилища по делото му.
44. Смущенията също бяха необходими и пропорционални. Санкцията на жалбоподателя е била по-скоро административна, а не престъпна, а много лека – минималната възможна глоба съгласно Постановлението от 1963 г., което тогава се е равнявало на по-малко от една трета от минималната месечна заплата в България. Кандидатът е бил признат за виновен за оскверняване на паметник, а не за обида на паметта на г-н Благоев или за това, че е оповестил политическите си възгледи. Вярно беше, че политическият израз се радва на засилена защита, но може да се намеси, ако използваните за него средства нарушават обществения ред или ежедневното функциониране на обществото. Беше ясно, че жалбоподателят предварително е подготвил акта си, както и че се е опитал да привлече медийно внимание към него.
Освен художествената и историческата му стойност, паметникът на г-н Благоевград беше и символ на едноименния град. Вандализмът срещу паметниците е бил подвластен на санкциите във всички договарящи държави. Връзката между паметника и правителството на власт не беше нито очевидна, нито възприемана от обществеността като пряка. По това време кандидатът не е бил известен политик. Действително именно този акт и последващото производство срещу него са го направили популярен и са го подтиквали да бъде избран за общински съветник.
Когато го намират за виновен, съдилищата внимателно са претеглили всички обстоятелства, при надлежно спазване на правото му на свобода на изразяване, и подробно са изписвали обосновката за намеса в това право. Нямало доказателства, че глобата, дадена на жалбоподателя, му е причинила някакви трудности.
- Оценката на Палатата
45. Съдът счита, че разглеждано в надлежния му контекст, поведението, довело до осъждането на жалбоподателя на незначителни хулиганства, може да се разглежда като "изразяване" по смисъла на член 10 § 1 от Конвенцията. Кандидатът е местен опозиционен политик, който комбинира символичен акт, предназначен да се присмива публично на паметника на основателя на политическата партия, който предоставяше основната парламентарна подкрепа за правителството на власт с призив това правителство да подаде оставка.
Също така той действа в хода на продължителен протест за цялата нация срещу това правителство (вж. точки 4-11 по-горе). Оттук е ясно, че с акта си той се опитва да се включи в политически протест, и да "придаде" "идеите" си за правителството и политическата партия, която я подкрепи (вж. mutatis mutandis, Murat Vural с/у Турция, no. 9540/07, §§ 7-10 и 54-56, 21 октомври 2014 г.; Shvydka с/у Украйна, no 17888/12, §§ 37-38, 30 октомври 2014 г.; Синкова с/у Украйна, no. 39496/11, §§ 7-8 и 100, 27 февруари 2018 г.; Mătăsaru срещу Република Молдова, nos. 69714/16 и 71685/16, §§ 7-8 и 31, 15 януари 2019 г.; 63571/16 и 5 други, §§ 166-67, 13 февруари 2020 г.).
46. Освен това не се съмнява, че присъдата на жалбоподателя за незначителен хулиганизъм във връзка с този акт и резултантната глоба възлизат на намеса в правото му на свобода на изразяване (вж. Решение по дело Cholakov/. България, no. 20147/06, § 25, 1 октомври 2013 г.). Не е и под съмнение, че тази намеса е била "предписана от закона" (пак там, § 26). По-специално може да се приеме, че правното основание за него – член 1 § 2 от Декрета от 1963 г. (вж. точки 15-16, 19 и 22-23 по-горе) — е достатъчно предвидимо. Вярно е, че тази разпоредба определя "незначителния хулиганизъм" в широк смисъл, но в този случай кандидатът прибягва до провокативен жест, който вероятно ще обезпокои или обиди някои от хората, които са го свидетели директно или са научили за него от медиите. Така може да се приеме, че актът му разумно би могъл да се характеризира от българските съдилища като "незначително хулиганство" по смисъла на Декрета от 1963 г. (вж. mutatis mutandis, Shvydka, цитиран по-горе, § 39).
47. С оглед на същите съображения може също така да се приеме, че намесата преследва законната цел да защити "правата на другите" (пак там, § 40). Няма обаче данни, че е било писано да защити "обществената безопасност". Както отбелязват националните юрисдикции, актът на жалбоподателя е изцяло мирен (вж. точка 17 по-горе). Също така няма данни, че има вероятност да причини обществени смущения, или че при санкционирането на жалбоподателя органите са имали това предвид (вж. mutatis mutandis, Perinçek с/у. Швейцария [GC], no. 27510/08, §§ 152-53, ЕКПЧ 2015 (екстракти), и контраст Maguire с/у Обединеното кралство (dec.), no 58060/13, § 47 in fine, 3 март 2015 г.).
48. Salient въпросът е дали намесата е била "необходима в едно демократично общество". Общите принципи, уреждащи тази точка, наскоро бяха изложени в Perinçek (цитирано по-горе, §§ 196-97).
49. Санкцията, наложена на жалбоподателя, е възможно най-леката съгласно правната разпоредба, че е установено, че е нарушил (вж. точки 17 и 23 по-горе). Тя наистина била доста снизходителна, състояща се единствено от административна глоба в размер на 100 лева (еквивалентна на 51 EUR), която жалбоподателят можел да плати почти незабавно и очевидно без никакви затруднения (вж. точки 15 и 20 по-горе). То впрочем не било вписано в съдебното досие на жалбоподателя (вж. точка 25 по-горе). Ако присъдата му се счита за оправдана, тази санкция оттам не може да се разглежда като непропорционална сама по себе си (контраст Мурат Вурал, §§ 66-68; Shvydka, § 41; и Mătăsaru, §§ 35-36, всички цитирани по-горе).
Така salient въпросът става по-конкретно дали изобщо е оправдано да се санкционира актът на жалбоподателя. Действително прилагателното "необходимо" в член 10 § 2 предполага наличието на належаща социална нужда, и няма гъвкавостта на такива изрази като "полезни", "разумни" или "желателни" (вж. наред с други органи Handyside с/у Обединеното кралство, 7 декември 1976 г., § 48, Серия А No 24; Sunday Times с/у Обединеното кралство (no. 1), 26 април 1979 г., § 59, Серия А no 30; и Бартолд с/у Германия, 25 март 1985 г., § 55, серия А no 90).
50. Както бе отбелязано в точка 45 по-горе, чрез този акт жалбоподателят, местен опозиционен политик, се опита да протестира срещу правителството на власт и политическата партия, която предостави основна парламентарна подкрепа за него, в хода на продължителен протест на цялата нация срещу това правителство. Изразяването по въпроси от обществен интерес по принцип има право на засилена защита, като по член 10 § 2 има малък обхват за ограничения по отношение на нея (вж. наред с други органи Animal Defenders International с/у Обединеното кралство [GC], no. 48876/08, § 102, ЕКПЧ 2013 (извлечения); Perinçek, цитирано по-горе, § 230; и Мария Алехина и др.с/у Русия, no. 38004/12, § 212, 17 юли 2018 г.). Освен това защитата на член 10 се разпростира не само по същество на идеите и информацията, изразени, но и до формата, в която са предадени (вж. наред с други органи Oberschlick с/у Австрия (no 1), 23 май 1991 г., § 57 in fine, серия А no 204; Animal Defenders International, цитирано по-горе, § 100 in fine; и Murat Vural, цитирани по-горе, §§ 44-53, с допълнителни препратки).
51. Макар да не е имало предвид като форма на художествено изразяване, актът на жалбоподателя можел да бъде видян и да има елементи на сатиричност. Съдът е имал повод да отбележи, че сатирата, поради присъщите си особености на преувеличение и изкривяване на реалността, има за цел да провокира и агитира. Съответно всяка намеса в използването на тази форма на изразяване трябва да бъде разгледана с особено внимание (вж., наред с други органи, Vereinigung Bildender Künstler с/у Австрия, No 68354/01, § 33, 25 януари 2007 г.; Alves da Silva с/у Португалия, no 41665/07, § 27, 20 октомври 2009 г.; и Eon, цитирани по-горе, § 60), въпреки че използването му не изключва окончателно възможността за ограничаване по член 10 § 2 (вж. Leroy с/у Франция, не. 36109/03, §§ 39 и 44, 2 октомври 2008 г., и Instytut Ekonomichnykh Реформа, TOV с/у Украйна, no 61561/08, § 46, 2 юни 2016 г.), или дори за намиране на жалба за недопустима чрез позоваване на член 17, в случаите, в които сатирата е насочена срещу базисните стойности на Конвенцията (вж. М'Бала М'Бала срещу Франция (декември), не. 25239/13, §§ 31-33 и 39-42, ЕКПЧ 2015 (екстракти)).
52. Наистина член 10 от Конвенцията не дарява свобода на форума за упражняване на правото на свобода на изразяване (вж. Решение по дело Appleby и др./Обединеното кралство, no. 44306/98, § 47, ЕКПЧ 2003-VI; Тараненко срещу Русия, no. 19554/05, § 78, 15 май 2014 г., и Мария Алехина и др., цитирани по-горе, § 213).
Вярно е също, че в някои случаи органите могат последователно с тази разпоредба да ограничат каналите, чрез които хората и организациите могат да се изразяват (вж. Решение по дело Mouvement raëlien suisse с/у). Швейцария [GC], no. 16354/06, §§ 57-77, ЕКПЧ 2012 (екстракти), във връзка с отказ да се позволи постер кампания на обществени пространства), дори по въпроси от обществен интерес (вж. Защитниците на животните International , цитирано по-горе, §§ 99-125, във връзка с обща забрана за платена политическа реклама по телевизията). Действително обосновката за такива ограничения може да бъде още по-силна, когато спорният "израз" се състои изцяло или частично в поведение, както е направило в разглеждания случай.
В този случай обаче жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се приближи до паметника на г-н Благоевград и да постави капачката и чувала върху него; по-късно е санкциониран за това. Когато намеса в правото на свобода на изразяване е под формата на "наказание", тя неизбежно призовава да се накаже подробна оценка на конкретното поведение. Обикновено не може да се обоснове единствено поради факта, че спорният израз е уловен от правна норма, формулирана общо (вж. mutatis mutandis, Perinçek, цитирано по-горе, § 275).
53. Обществените паметници са често физически уникални и представляват част от културното наследство на обществото. Следователно мерките, включително пропорционалните санкции, предназначени да разубедят актове, които могат да ги унищожат или повредят физическия им вид, могат следователно да се считат за "необходими в едно демократично общество", колкото и легитимни да са мотивите, които може да са вдъхновили такива действия. В едно демократично общество, управлявано от принципите на правовата държава, дебатите за съдбата на публичен паметник трябва да бъдат решени по-скоро чрез подходящите законни канали, а не чрез тайни или насилствени средства.
54. Съдът отбелязва обаче, че жалбоподателят не е участвал в никаква форма на насилие и не е увредил по никакъв начин паметника на г-н Благоев. Той просто постави капачка на главата си и чувал в краката му; тези бяха отстранени от общинските работници малко по-късно (вж. точки 10 и 11 по-горе). Не беше предложено нито на вътрешно равнище, нито в производството пред Съда, жалбоподателят някак да е координирал действията си с неидентифицираните хора, които по-рано са нарисували статуята на г-н Благоев в червено и бяло и са нарисували думите "Отец Фрост" на цокъла му (вж. точка 7 по-горе).
55. Когато става въпрос за такива деяния – които, макар и способни да промират паметник, не го повреждат – въпросът дали може да бъде "необходимо в едно демократично общество" да се налагат санкции по отношение на тях става все по-нюансиране. В такива ситуации точният характер на акта, намерението зад него, както и посланието, което се иска да бъде предадено от него, не могат да бъдат въпроси на безразличие. Например действия, предназначени да критикуват правителството или неговите политики, или да призовят вниманието към страданието на група в неравностойно положение, не могат да бъдат приравнявани на действия, изчислени, за да обидят паметта на жертвите на масово зверство. Социалното значение на въпросния паметник, ценностите или идеите, които символизира, и степента на почит, с която се ползва в съответната общност, също ще бъдат важни съображения.
56. В настоящия случай контекстът ясно предполага, че намерението, което стои зад акта на жалбоподателя, е било да протестира срещу правителството на деня и политическата партия, която я е подкрепила, в контекста на продължителен протест за цялата нация срещу това правителство, вместо да осъди историческата роля на г-н Благоевград или да изрази презрение към него (вж. точки 4- 11 по-горе). Жалбоподателката просто използва паметника на г-н Благоев като символ на политическата партия, която желае да критикува. Така едва ли може да се каже, че актът му е имал за цел да покаже презрителност към дълбоко седналите социални ценности. Това допълнително се потвърждава от факта, че изглежда, че реакциите към него са смесени (вж. точка 16 в глоба по-горе).
57. Следва да се отбележи и в тази връзка, че статуята на г-н Благоев е поставена по време на комунистическия режим в България, и изглежда е била разглеждана като достатъчно свързана с ценностите и идеите, за които този режим стоеше, че са премахнати от мястото му, макар и само за няколко години, малко след края на режима (вж. параграфи 8 и 9 горе). Това едва ли може да се сравни с, например, мемориали на войници, които са дали живота си за защита на страната си (контраст Sinkova, цитирани по-горе, § 110).
58. Може да се приеме, че символичният жест на жалбоподателя е бил наранен за някои от хората, които са станали свидетели директно или са научили за него от медиите. Свободата на изразяване обаче е приложима не само за "информация" или "идеи", които са благоприятно получени или разглеждани като неофанзивни или като въпрос на безразличие, но и за тези, които обиждат, шокират или безпокоят държавата или който и да е сектор на населението (вж. наред с много други органи Handyside с/у Обединеното кралство, 7 декември 1976 г., § 49, Серия А No 24; Müller и др., цитирани по-горе, § 33; Perinçek, цитирано по-горе, § 196 (i); и Стърн Таулатс и Роура Капелера срещу Испания, nos. 51168/15 и 51186/15, §§ 30 и 39, 13 март 2018 г.).
59. От това следва, че намесата в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя — констатацията, че е виновен за незначителен хулиганизъм и резултантната глоба — не е "необходима в едно демократично общество", независимо от свободата на признателност, с която се ползват националните органи в това владение. Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.
- ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
60. Член 41 от Конвенцията гласи:
"Ако Съдът установи, че е налице нарушение на Конвенцията или протоколите към нея, и ако вътрешното право на съответната високодоговаряща страна позволява да се извърши само частична репарация, При необходимост Съдът предоставя просто удовлетворение на увреденото лице."
- Имуществени щети
61. Жалбоподателят иска възстановяване на наложената му глоба, плюс лихви за забава, изчислени в съответствие с българските законоустановени правила и считано от датата, на която е платил глобата.
62. Правителството оспорва вземането. Те представиха по-специално, че няма основания да се отпусне лихвата на заявителя по законоустановения процент на неизпълнение, приложим в България.
63. Съдът отбелязва, че установяването на нарушение на член 10 от Конвенцията се основава само на факта, че жалбоподателят е признат за виновен за незначително хулиганство. Следователно има право да си възстанови глобата от 100 български лева (лева), равняваща се на 51 евро (EUR), че е трябвало да плати в резултат на присъдата си (вж. наред с други органи Лингенс с/у. Австрия, 8 юли 1986 г., § 50, Серия А no 103; Аксел Спрингър АГ срещу Германия [GC], no. 39954/08, §§ 113 и 115, 7 февруари 2012 г.; и Маринова и др. 33502/07 и 3 други, § 118, 12 юли 2016 г.).
64. Също така може да се приеме, че жалбоподателят е претърпял известна допълнителна имущеична загуба в резултат на отпадането на времето от момента, в който е платил глобата – 20 януари 2014 г. (вж. точка 20 по-горе, и сравнете с Bladet Tromsø и Stensaas срещу Норвегия [GC], no. 21980/93, § 83, ЕКПЧ 1999-III; Инициативата Unabhängige Informationsvielfalt с/у Австрия, не. 28525/95, § 58, ЕКПЧ 2002-I; Крун Верлаг ГмбХ & Ко КГ с/у Австрия (no 3), no. 39069/97, § 47, ЕКПЧ 2003-XII; Albert-Engelmann-Gesellschaft mbH с/у Австрия, no 46389/99, § 39, 19 януари 2006 г., и Arbeiter с/у Австрия, no 3138/04, § 32, 25 януари 2007 г.). Но Съдът не е в състояние да следва предложението изчисляването на тази загуба да се основава на законоустановения интерес в България по подразбиране; то не е обвързано с такива вътрешни правила (вж. Bladet Tromsø и Stensaas, цитирано по-горе, § 83).
Всъщност целта на присъждане на имуществени вреди по член 41 от Конвенцията е жалбоподателят, доколкото е възможно, да се постави в позицията, в която той би бил, ако не беше настъпило нарушаването на правата му (restitutio in integrum). Лихвеният процент, прилаган от Палатата, предназначен да компенсира загубата на стойност на парите във времето, следва следователно да отразява националните икономически условия, като равнището на инфлацията и лихвените проценти през съответния период. Вътрешните правила относно изчисляването на лихвите за забава, които могат да отразяват съображенията, които отиват над и над restitutio in integrum, по този начин не са непременно подходяща мярка; Съдът трябва по-скоро да се основава на лихвен процент, който най-добре служи за целта на неговото присъждане (вж. Бояджиева и Глория Интернешънъл Лимитед ЕООД срещу България, nos. 41299/09 и 11132/10, § 54, 5 юли 2018 г.).
В светлината на тези съображения и наличната информация за икономическите условия в България през съответния период, в този случай е разумно да се приложи лихвен процент, равен на основния лихвен процент на Българската народна банка през съответния период (който започна, когато кандидатът плати глобата и ще приключи с доставката на това съдебно решение) плюс един процентен пункт (пак там, § 55). Това дава 7,15 лева (еквивалентни на 3,66 евро ). По този начин глобалната награда по отношение на имуществените щети е 107,15 лв., което се равнява на 54,66 EUR.
- Неимущани щети
65. Жалбоподателят иска 10 000 EUR по отношение на бедата, загубата на репутация и обидата на достойнството му, причинени от задържането му и осъждането му за незначителен хулиганизъм, които според него са получили широка публичност. Тази вреда според него допълнително се усложнява от тенора на твърденията на правителството по основателността на жалбата му.
66. Правителството поддържа, че действията, предприети по отношение на жалбоподателя, всъщност са увеличили популярността му, както и че констатацията за нарушение би се равнявала на достатъчно просто удовлетворение за всяка неимуществена вреда, понесена от него.
67. Съдът отбелязва, че констатациите ѝ по основателността на твърдението за нарушение по член 10 от Конвенцията не са свързани с полицейското задържане на жалбоподателя — което в зависимост от начина, по който се разглежда въпросът, или не е било част от жалбата, или е било въпрос, по отношение на който жалбоподателят не е изчерпал вътрешните средства за защита (вж. точки 29—32 горе). Това каза, може да се приеме, че жалбоподателят е претърпял някои неимуществени вреди в резултат на съдебното решение, което го намира за виновен за незначително хулиганство и резултантната глоба. Произнася се на равноправна основа, както се изисква съгласно член 41 от Конвенцията, Съдът му присъжда 2000 EUR под тази глава, плюс всеки данък, който може да бъде изискуем.
- Разходи и разходи
- По твърдението на жалбоподателя и коментарите на правителството по него
68. Жалбоподателят иска възстановяване на:
а) 3,960 EUR, възникнали в такси за тридесет и три часа работа от адвокатите му по производството пред Съда, на 120 EUR на час;
б 6,19 EUR, изразходвани от адвокатите му за пощенски пратки;
в) 15 EUR, изразходвани от адвокатите му за офис доставки;
г 116,57 EUR, изразходвани от адвокатската му фирма за превод на писмените становища и вземанията, направени от негово име на английски език.
69. Жалбоподателят поиска всяка награда под тази глава да се направи пряко платима на адвокатската му фирма Екимджиев и Партньори.
70. В подкрепа на иска си жалбоподателят подава до адвокатската си фирма договор за такса, времеви лист и доклад за разноските на това дружество (който жалбоподателят приема), пощенска разписка, както и договор между адвокатската му фирма и преводач.
71. Правителството представи по отношение на точка а) от претенцията, че както претендираните часове, така и почасовата ставка са прекомерни, по-специално с оглед на относителната простота на повдигнатите от делото въпроси. От своя страна позиции б) и в) са оперативни разходи, направени от посредника на адвокатите на жалбоподателя, вече покрити от таксите, които са начислили на жалбоподателя. Правителството посочи същото по отношение на точка г и посочи, че контактът за преводачески услуги говори за деветнадесет страници, докато забележките на жалбоподателя изтичат само до четиринадесет страници, както и че за тези услуги не е представена фактура.
- Оценката на Палатата
72. Съгласно практиката на Съда жалбоподателите имат право на възстановяване на разходите и разходите си, но само доколкото те действително и непременно са направени и са разумни по отношение на квантовата стойност.
73. В случая единственият спорен въпрос във връзка с адвокатските хонорари, чието възстановяване се иска от жалбоподателя (точка а) от вземането му), е дали те са били разумни по отношение на квантовото. Почасовата ставка, начислявана от тези адвокати, 120 EUR, е много по-висока от приетите в последните дела срещу България със сходна сложност (вж. Решение по дело Karaahmed с/у. България, no 30587/13, §§ 117 и 119, 24 февруари 2015 г.; Гушева срещу България, no 6987/07, §§ 74 и 76, 17 февруари 2015 г., и Йорданови, цитирани по-горе, §§ 89 и 91). Следователно тя не може да се разглежда като разумна. За разлика от това, с оглед на степента на сложност на повдигнатите от случая въпроси и съдържанието на представените от името на жалбоподателя твърдения, броят на заявените часове изглежда разумен.
С оглед на тези съображения Съдът присъжда на жалбоподателя 2,640 EUR, плюс всеки данък, който може да му бъде изискуем, под тази глава. Както е поискано от него, тази сума следва да бъде внесена директно в банковата сметка на адвокатската кантора на неговите представители, Екимджиев и Партньори (вж. например Khlaifia и др.с/у Италия [GC], не. 16483/12, § 288 in fine, ЕКПЧ 2016 (екстракти)).
74. От своя страна, Административните разходи (в този случай пощенските и служебните доставки – позиции б) и в) от претенцията на жалбоподателя), направени от представителите на жалбоподателя във връзка с производството пред Съда, по принцип подлежат на възстановяване съгласно член 41 от Конвенцията (вж., наред с други органи, The Sunday Times с/у Обединеното кралство (no. 1) (член 1) (член 50), 6 ноември 1980 г., § 40, серия А no 38; Dudgeon с/у Обединеното кралство (член 50), 24 февруари 1983 г., § 25, серия А no 59; Özgür Gündem с/у Турция, No 23144/93, §§ 85-87, ЕКПЧ 2000-III; Ипек срещу Турция, No 25760/94, § 242 in fine, ЕКПЧ 2004-II (екстракти); и Антонов срещу България, не. 58364/10, §§ 72 и 76, 28 май 2020 г.).
Действително съгласно условията на договора за такса между жалбоподателя и адвокатската му фирма той носи отговорност не само да заплати такси за работата на адвокатите си по делото, но и да покрие всички административни разходи, направени от техния посредник във връзка с него. Това каза, няма документи в подкрепа на вземането по отношение на офис доставки. При тези условия Съдът прави награда единствено по отношение на пощенските пратки, което според представените от жалбоподателя документи е стигнало до 12,10 лв., което се равнява на 6,19 EUR. Към това следва да се добави всеки данък, който може да бъде изискуем на заявителя. Както е поискано от него, тази сума по същия начин се изплаща директно в банковата сметка на адвокатската кантора на неговите представители.
75. Разходите за превод също по принцип подлежат на възстановяване съгласно член 41 (вж. например "Съндей Таймс" (no 1) (член 50), цитиран по-горе, § 40; Olsson с/у Швеция (no 2), 27 ноември 1992 г., § 114, Серия А No 250; Блокин срещу Русия [GC], no. 47152/06, § 229 in fine, 23 март 2016 г.; и Маринова и др. 33502/07 и 3 други, § 133, 12 юли 2016 г.). В случая договорът между посредника на адвокатите на жалбоподателя и преводача конкретно уточнява, че преводът се отнася до съображенията и исканията, направени от името на жалбоподателя. Той също така постановява, че таксата на преводача трябва да бъде изчислена въз основа на размера на стандартните страници (а не на действителния брой страници), от които се състоят тези документи, и посочва, че таксата е платена чрез банков превод.
Следователно няма основание да се съмнявате, че разноските по превода действително и непременно са направени от адвокатите на жалбоподателя. Те също изглеждат разумни по отношение на квантовата. Следователно изразходваната сума за превод – 116,57 EUR – се присъжда изцяло. Към това следва да се добави всеки данък, който може да бъде изискуем на заявителя. Както е поискано от него, по същия начин тази сума трябва да бъде платена по банковата сметка на адвокатската кантора на неговите представители.
76. По този начин общото възлагане по отношение на разходите и разходите е 2,762,76 EUR .
- Лихви по подразбиране
77. Палатата счита за целесъобразно лихвеният процент за забава да се основава на пределния процент на кредитиране на Европейската централна банка, към който следва да се добавят три процентни пункта.
ПОРАДИ ТЕЗИ ПРИЧИНИ СЪДЪТ
- Обявява с единодушие заявлението за допустимо;
- Приема с шест гласа за един, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията;
- Задържа, с шест гласа към един,
а че държавата респондент трябва да заплати на заявителя, в срок от три месеца, считано от датата, на която съдебното решение стане окончателно в съответствие с член 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които следва да бъдат превърнати във валутата на държавата-респондент по ставката, приложима към датата на сетълмента:
i) 54,66 EUR (петдесет и четири евро и шестдесет и шест цента), плюс всеки данък, който може да бъде изискуем, по отношение на имуществени щети;
ii) 2000 EUR (две хиляди евро), плюс всеки данък, който може да е изискуем, по отношение на неимущни щети;
iii) 2,762,76 EUR (две хиляди седемстотин шестдесет и две евро и седемдесет и шест цента), плюс всеки данък, който може да бъде изискуем на заявителя, по отношение на разходите и разходите, който трябва да бъде внесен в банковата сметка на адвокатската кантора на представителите на кандидата, Екимджиев и Партньори;
б че от изтичането на горепосочените три месеца до сетълмента проста лихва се дължи върху горните суми при ставка, равна на пределния процент на кредитиране на Европейската централна банка през периода на неизпълнение плюс три процентни пункта;
- Отхвърля с единодушие остатъка от искането на жалбоподателя за просто удовлетворение.
Съставено на английски език, и нотифицирано писмено на 6 април 2021 г., съгласно член 77 §§ 2 и член 3 от Правилника за съда.
Андреа Tamietti Тим EickeРегистраторПрезидент
[1] "Отец Фрост" (Дядо М) е измислен герой, подобен на Дядо Коледа. Традицията му се разпространява най-вече в източнославянски страни. Въпреки че в началото на съветската епоха героят е забранен, по-късно става важна част от съветската култура. В България тя от падането на комунистическия режим се свързва с, наред с другото, невъзможността за публично празнуване на Коледа по време на режима.
[2] Г-н Благоев беше български политически лидер и философ и основател на българското ляво политическо движение и на първата социалдемократическа партия, подобни на които съществуват в цяла Европа днес.