Според българското законодателство закрилата, която може да се предостави на бежанец бива три вида: международна, временна и предоставяне на убежище. Ще се спра по-подробно на временната, тъй като това е закрилата, която ЕС прие и страните в Съюза я прилагат на териториите си. В най-общи черти ще засегна другите видове, за обща информация.
Международната закрила се предоставя на основание Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., в сила за Република България със закон от 1992 г. Международната закрила бива от своя страна два вида: предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Международната закрила се разрешава от председателя на Държавна агенция за бежанците след искане от страна на лицето. Искането може да е устно или писмено.
Убежището се предоставя от Президента на Република България отново след искане от страна на чужденеца. Двата вида закрила имат много общи допирни точки, както по отношение на производството по предоставяне, така и по отношение на правата и задълженията по време и след производството.
Обещах, че няма да се спирам подробно на тези видове закрила, а ще разгледам предимно временната закрила. Само ще посоча предварително, че и временната закрила има доста допирни точки с останалите видове. Това се дължи най-вече на общото основание, поради което се предоставя този хуманитарен акт, а това е опасността, от която са принудени да бягат чужденците. Тук се открива и нуждата да се определи и какво се разбира от Закона под "опасност".
В Конвенцията и Закона за убежището и бежанците няма легална дефиниция за „опасност“ и това е умишлено, тъй като тя може да е от най-разнообразно естество, но събирателната точка, около която гравитира понятието са основните човешки ценности като свобода и неприкосновеност на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, на политически убеждения, право на хуманно отношение и др. под. (Конвенция на ООН за правата на човека, Харта на основните права на Eвропейския съюз)
В Закона за убежището и чужденците има легално определение на понятието "Чужденец" и това е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава-членка на Европейския съюз, на държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, както и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство.
След тези кратки въведения ще пристъпя вече към същество. В чл. 1а от Закона за убежището и чужденците е определено, че „Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там.“ Това определение е заето от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила, която е и основа на нашия Закона за убежището и чужденците.
Временната закрила се предоставя с акт на Съвета на ЕС. В него се посочва от кога започва закрилата и за кои категории лица се отнася, както и срока й. Съветът прие вече решение за предоставяне на тази мярка. Категориите, за които се отнася закрилата са следните:
а) украински граждани, пребиваващи в Украйна, които са разселени, считано от 24 февруари 2022 г., след военното нашествие на руските въоръжени сили на тази дата;
б) граждани на трети държави или лица без гражданство, законно пребиваващи в Украйна, които са разселени, считано от 24 февруари 2022 г., след военното нашествие на руските въоръжени сили на тази дата и които не са в състояние да се завърнат в своята страна или регион на произход за продължително време в безопасна обстановка поради преобладаващата ситуация в тази държава. Това може да включва лица, ползващи се със статут на бежанец или равностойна закрила или които са търсещи убежище лица в Украйна към момента на събитията, довели до масовото навлизане. Граждани на трети държави, които са пребивавали законно в Украйна на дългосрочна основа към момента на събитията, довели до масовото навлизане, следва да се ползват с временна закрила, независимо дали те могат да се завърнат в своята държава или регион на произход за продължително време в безопасна обстановка; както и
в) членове на семейството на лице от горепосочените две категории, когато семействата вече са съществували в Украйна към момента на обстоятелствата, породили масовото навлизане, независимо дали членът на семейството може да се завърне в своята държава на произход за продължително време в сигурни условия. В съответствие с Директива 2001/55/ЕО за член на семейство се счита брачният партньор на лице от една от горепосочените две категории лица или неговия/нейния небрачен партньор в случай на стабилна извънбрачна връзка, когато законодателството или практиката на съответната държава членка урежда статута на небрачната двойка по начин, сравним с този на брачните двойки в законодателството, отнасящо се до чужденците;
ненавършилите пълнолетие несключили брак деца на лице от една от горепосочените две категории лица или на неговия/нейния брачен партньор, без оглед на това дали те са родени или не в брак, или са осиновени;
други близки роднини, които са живели заедно като част от семейната единица към момента на обстоятелствата, породили масовото навлизане, и които са били изцяло или в значителна степен зависими от лице от една от горепосочените две категории.
Решението на Съвета е е обвързващо за всички държави-членки, посочени в него. Целите на Решението са основно три: 1. да се установи масово навлизане на територията на ЕС, което налага спешност и солидарност между държавите-членки; 2. да се осигури бърза и ефективна закрила на бежанците; 3. да се осигури баланс, координация и взаимодействие между държавите-членки и институциите на ЕС относно приемането и последиците от бежанския поток, така че да не се претоварят административните структури, предоставящи международна закрила.
Въз основа на Решението на Съвета, обаче е необходимо и решение на Министерски съвет, съгласно Закона за убежището и бежанците, и план за действие, в който по-подробно се определят мерките според нашите минимални задължения и възможности.
Временната закрила е по-гъвкава и с много по-бързо приложение, тъй като е свързана с масовост и спешност, какъвто е и настоящият случай с войната в Украйна. Отделно от това, по принцип за украинските граждани не се изисква виза при престой от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, ако притежават документ с биометрични данни. Но дори и да не притежават такъв документ, идентификацията им може да се установи чрез декларация, която трябва да отговаря на истината, иначе лицето рискува да бъде привлечено към наказателна отговорност.
При регистрация от страна на властите, бежанецът получава регистрационна карта, която важи за срока на закрилата. Към момента тя ще бъде минимум 1 година с възможност за продължаване. В регистрационната карта се описват личните данни, семейно положение, статус, разрешение за пребиваването, в какви предели може да се придвижва и др. (чл. 40 от Закона за убежището и чужденците).
Регистрационната карта се издава на чужденец, навършил 14 години и на чужденец ненавършил 14 години, но само ако не е придружен. Чужденците, ползващи се от временна закрила, имат право: 1. да останат на територията на Република България; 2. на труд и професионално обучение; 3. на подходящо настаняване или на средства за настаняване при необходимост; 4. на социално подпомагане; 5. на медицинска помощ при спешни състояния; 6. свободно да се завръщат в държавата си по произход 7. на психологическа помощ.
Също така лицето има право да се събере със своя съпруг, с неговите ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца, ако и те заявят желание за това. Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, Държавната агенция за бежанците предприема действия за издирването им.
Принцип във всички видове закрила, вкл. и временната е, че статутът, правата и задълженията, предоставени на чужденеца, се предоставят и на семейството му, т. е. по силата на закона, освен при строго определени изключения като застрашаване на националната сигурност и др. под. Обратното, обаче не е задължително. Ако бъде отнет статутът на чужденеца, това не влече след себе си и отнемане на статута и на семейството му. В процеса на регистрация се извършва фотографиране и вземане на пръстови отпечатъци.
Всеки бежанец е длъжен, и е препоръчително, да бъде добросъвестен и да съдейства на съответните органи. Ако не стори това, има опасност да му бъде отказана исканата закрила. Разбира се всеки случай е индивидуален и се взема предвид степента на нарушението, защото отказът от закрила е с тежки последици за самия бежанец и това трябва да е крайна мярка.
Предоставянето на временната и всякаква друга закрила подлежи на контрол от органите на държавата и може да бъде отказана на следните лица:
- за които има сериозни основания да се предполага, че е извършило деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
- за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
- за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени в Преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите й, относно мерките за борба с международния тероризъм;
- който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;
- по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава.
- за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност;
- който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото.
Принцип в международното право, а и в нашето е, че децата се ползват с особена закрила. Когато дете не бъде придружавано от родители или други пълнолетни лица, се назначава представител адвокат, който да се грижи за неговите правни интереси, докато бъде събрано със семейство си или му се назначи настойник или попечител. Агенцията за закрила на детето осъществява надзор за правата му. Непълнолетното лице може и следва да бъде настанено /ако не може да се събере със семейството си/ при възрастни роднини; в приемно семейство; в приемни центрове, разполагащи със специални условия за непълнолетни или друго настаняване, подходящо за непълнолетни; при лицето, което е полагало грижи за него по време на изселването.
И тук важи принципът за най-добър интерес на детето, развит подробно в българското и международното законодателство. За непридружените и придружените деца временната закрила предоставя право и достъп до образование.
Чужденците, получили закрила следва да бъдат третирани както гражданите на държавата-членка, освен ако за някои права се изисква гражданство и освен ако в някои политики на Съюза, на гражданите на ЕС се дава предимство. Разбира се правата и задълженията за бежанеца са същите и за неговото семейство. Държавните институции и най-вече Държавната агенция за бежанците са длъжни да съдействат на чужденците, търсещи закрила. Последните имат право на преводач и да искат съдействие от страна на неправителствените организации.
Също така бежанците имат право на правна помощ. (Към Националното бюро за правна помощ има телефон, на който те могат да получат съдействие: всеки делничен ден от 9:00 ч. до 17:00 ч. на тел. 0700 18 250). Държавите-членки са длъжни да предоставят на лицата, ползващи се с временна закрила, документ на разбираем за тях език, свързан с разпоредбите за временна закрила, т. е. правата и задълженията йм.
В случай на необходимост държавите-членки предоставят на лицата, които се приемат на тяхната територия, за целите на временната закрила, всички условия за снабдяване с визи, включително транзитни визи. Формалностите би трябвало да бъдат сведени до минимум поради спешността на ситуацията. Препоръчително е визите да бъдат издавани безплатно или тяхната стойност да бъде сведена до минимум.
Лицата, които имат право на временна закрила могат да внасят лични вещи без никакви мита.
Това е кратко изложение на временната закрила, която беше приета на равнище Европейски съюз. Вече има и издаден акт на ниво Министерски съвет, който с по-голяма конкретика определя мерките и механизмите за нашата територия.