Изпълнителното производство е насочено към принудително събиране на вземането, което се дължи. За да възникне този способ, обаче във всички случаи е необходим изпълнителен титул – това е изпълнителният лист. Изпълнителният лист винаги се издава от съд. Преди да бъде издаден той, съдът следи за необходимите условия. Нека проследим един пример, за да стане по-ясно.
Стоян и Димитър ще са главните действащи лица на нашия пример. Стоян е кредитор, Димитър е длъжник. Димитър предлага на Стоян да му заеме 5000 лв. с уговорката, че ще му ги върне до 1 месец с лихва от 1 %, т. е. 50 лв. Стоян се съгласява и дава парите на Димитър, но не сключват писмен договор, а само устна договорка. Минава месеца, Стоян търси Димитър за сумата, но Димитър обяснява, че в момента има затруднения и моли Стоян да му даде отсрочка от още един месец, разбира се лихвата продължава да си тече. Така минават няколко месеца и Стоян разбира, че Димитър няма да му върне парите и решава да потърси адвокат, за да защити интересите си.
Адвокатът го изслушва и му отговаря, че ще се заеме, но съобщава на Стоян, че е трябвало да оформят договор в писмен вид, защото по този начин доказването е много по-лесно, а и в съдебния процес има забрана да се доказват договори над 5000 лв. със свидетелски показания. Както и да е. В случая договорът е точно за 5000 лв., но липсват свидетели. За щастие на адвоката, а и на Стоян, последният съобразително е поискал от Димитър да му издаде запис на заповед, в която заповед Димитър се задължава безусловно да даде на Стоян сумата от 5000 лв. Това е добре. Но не се споменава нищо за лихвата. За съжаление тя няма как да бъде доказана, освен ако Димитър не признае за нея, но това е малко вероятно.
И така, адвокатът поема случая, прави искане до районния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл. 418 от ГПК, тъй като разполага със запис на заповед. Съдът преглежда от външна страна документа и издава изпълнителен лист. Следва образуване на изпълнително дело, заплащане на такси и изпращане на покана за доброволно изпълнение до Димитър.
Може би забелязахте, че доста бързо бе образувано изпълнителното дело и това е така заради записа на заповед. В случая, макар че липсва уговорката за лихви в нея, Стоян има възможност да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело много по-бързо в сравнение с обикновения път по чл. 405 от ГПК, при който е необходимо да има влязло в сила осъдително решение на съда или по реда на чл. 410, където също са необходими определени процесуални предпоставки и срокове, за да бъде издаден изпълнителния лист. Но, тъй като правото се грижи за баланса между законните интереси на всяка от страните и тук е предоставена защита на длъжника, ако оспори вземането, макар да има вече издаден изпълнителен титул. Каква е защитата, ще видим след малко.
Съдебният изпълнител образува изпълнителното дело, прави проучване на имуществото на длъжника и установява, че Димитър работи и получава заплата от 1000 лв. Съдебният изпълнител уведомява Стоян и го пита дали желае да се наложи запор на заплатата на Димитър. Стоян се съветва с адвоката си и той му отговаря, че принципно е добре да се налижи запора, но ако Димитър оспори вземането, изпълнението ще бъде спряно и парите, които ще бъдат удържани ще постъпват по делото, но няма да бъдат разпределяни докато се реши спорът. Адвокатът съветва Стоян да бъде наложен запорът. Съдебният изпълнител налага обезпечителната мярка, изпраща на Димитър покана за доброволно изпълнение, в която задължително трябва да присъства уведомяване за наложения запор!
Сега, Димитър има няколко възможности. Може да признае вземането, да плати всичко, което се търси + таксите по изпълнителното дело, да остави така нещата и дългът да се погасява от запора или да предяви възражение пред районния съд с което ще спре делото. На пръв поглед изглежда, че най-изгодно за Димитър е да възрази пред районния съд и да спре изпълнението. Обаче, ако не е сигурен в успеха си ще влоши повече материалното си положение, тъй като от образуване на изпълнителното дело започва да тече законна лихва и тя няма нужда да бъде доказвана, тъй като е законна. Тук ще отворя само една скоба и ще поясня, че с искането за образуване на изпълнително дело взискателят (Стоян) трябва да поиска и събиране на законната лихва от датата на образуване на делото, защото това е право от което той трябва да заяви дали иска да се ползва или не. Единственото, което ще спечели Димитър с възражението е времето, което ще е нужно, за да се разгледа съдебното дело.
Както и да е, Димитър решава да потърси адвокат и да възрази срещу заповедта за незабавно изпълнение и с това да бъде спряно изпълнителното производство. Така и става. Адвокатът на Димитър прави възражение пред районния съд и Стоян получава уведомление, че може да предяви иск, в противен случай изпълнителният лист ще бъде обезсилен. Стоян се съветва с адвоката си и разбира се той му казва, че трябва да предявят иска. Адвокатът на Стоян предявява иска и съдът насрочва делото за разглеждане.
Както видяхме Стоян разполага само със запис на заповед, който обаче е напълно достатъчен, за да бъде уважен иска му. Съдът разглежда делото, адвокатът на Стоян депозира записа на заповед като доказателство и решението е в полза на ищеца. След решението адвокатът на Димитър съветва последния да не обжалва, тъй като не разполага с доказателства, които да опровергаят иска и така ще натрупа още повече разноски. Димитър приема съвета на адвоката си, заповедта за незабавно изпълнение влиза в сила и изпълнителното производство може да продължи.
Сега вече натрупаната сума от запора на заплатата на Димитър може да бъде изплатена на Стоян. Това развитие на нещата, обаче се оказва само едно от проблемите за Димитър. Счетоводителят на работодателя му си начислява допълнително възнаграждение за изплащания запор, а това естествено не е ОК. Димитър предлага на Стоян да вдигне обезпечителната мярка, ако е възможно и да уредят друг възможен начин на плащане.
Стоян се съветва с адвоката си и той му отговаря, че принципно не е проблем и ако в действителност Димитър има трудности с работодателя си във връзка със запора е по-добре да уважи молбата му, защото ако Димитър бъде освободен от работа, това не би било в интерес на никого. Адвокатът дава съвет на Стоян Димитър да депозира молба при съдебния изпълнител, с която да иска вдигане на запора на заплатата си с уговорката, че ще погасява задължението на вноски всеки месец и при неплащане ще бъде наложен отново запор. Димитър депозира молбата и мярката бива вдигната, а задължението се изплаща редовно до погасяване на всички вземания.
Този пример съвсем не изчерпва възможното развитие на едно изпълнително производство. Напротив. Това е възможно най-благоприятното такова за кредитора и какво би правил кредитора, ако длъжникът не разполага с имущество и доходи, върху които да се насочи изпълнението? Да, има законови средства като опис на вещи, запор на МПС, възбрана на единствен имот, но доколко ще са ефективни зависи от конкретните условия.
Примерът, ако не друго, показва пътя, който трябва да извърви кредитора при неизпълнение от страна на съконтрахента му. На първо място той трябва да разполага с документ, с който да докаже договора, за да се снабди със стабилен изпълнителен лист, да инвестира парични средства за образуване на изпълнителното дело и не на последно място - да инвестира парични средства за адвокатска защита, което би му спестило още разходи, време и усилия.
От друга страна, примерът показва и възможните начини за защита на длъжника. В съдебното и в изпълнителното производство той разполага с ред механизми, чрез които може да влияе на процеса. В зависимост от своето положение може да предлага варианти за изпълнение, защото съдебно-изпълнителното производство няма за цел да причинява ненужни затруднения на длъжника, напротив – смисълът е целта да бъде постигната с минимум репресия.
В заключение може да се каже, че изпълнителното производство замества доброволното изпълнение. Съдебният изпълнител има строго определени правомощия спрямо имуществото на длъжника с цел да се стигне до реализация на правото. Длъжникът, от своя страна също има набор от защитни механизми преди и по време на изпълнителния процес във всеки един момент, както срещу самото вземане, така и срещу действията на съдебния изпълнител.